Мразя с всяка клетка
"Затварям очи и мразя...с всяка клетка от тялото си."
Затварям очи...и виждам само теб,
Очите пълни с тъга, сърцето – лед.
И любя те и те разлюбвам всеки миг
ту погребвам те, ту изравям
останала без дъх...единствен стон без вик.
Ту искам те, и след това зачерквам,
и изтривам от мислите, сърцето си...
ту искам те, и мразя се...
И мразя те с всяка клетка.
А жаждата оставя ме без воля за живот...
И търся своя извор, презрян с всяко вдишване, и ден, и нощ.
И търся се в мислите, поробени от теб...
погълна ги...егоистично,
така, просто за разкош.
Помисли ли за мен...след себе си какво оставяш?
Омраза...и сърце, неспособно днес да вярва.
Умрях, и се родих, изрових, посребрих се.
Изстинала съм днес, отново преродена.
А с всяко прераждане изпитвам тази болка, силна, вече съм обезкървена,
обезверена, мрачна, няма ме за никого.
Така и не разбрах защо ти причини ми го,
защо все още вярвам,
все още те допускам в мислите
благословия...или проклятие си ти,
омраза моя...мое щастие,
проклета моя лъжа - истина?
Я.К
© Yana All rights reserved.
