Вслушвам се в тишината.

Вглеждам се в мрака.

Не изпитвам нищо – наоколо е пусто.

Вслушвам се в сърцето си, но то е вече нямо.

Вглеждам се в очите ти, но те са вече празни.

Мразя да ровя в душата си и да не намирам нищо.

Мразя да заспивам сама и да се будя от съня, който ми остана след теб.

Мразя да те чакам и все да не идваш.

Мразя да те обичам и все да не виждаш тъгата.

Всеки ден е безкраен, а всяка нощ е толкова болезнена за мен,

че утрото е все мрачно и само.

Всеки удар на сърцето ми напомня за теб.

Всяка сълза пролята ми напомня за това, което нямам.

Болката е моя сестра, а самотата превърна се в СЪДБА!