Вслушвам се в тишината.
Вглеждам се в мрака.
Не изпитвам нищо – наоколо е пусто.
Вслушвам се в сърцето си, но то е вече нямо.
Вглеждам се в очите ти, но те са вече празни.
Мразя да ровя в душата си и да не намирам нищо.
Мразя да заспивам сама и да се будя от съня, който ми остана след теб.
Мразя да те чакам и все да не идваш.
Мразя да те обичам и все да не виждаш тъгата.
Всеки ден е безкраен, а всяка нощ е толкова болезнена за мен,
че утрото е все мрачно и само.
Всеки удар на сърцето ми напомня за теб.
Всяка сълза пролята ми напомня за това, което нямам.
Болката е моя сестра, а самотата превърна се в СЪДБА!
© Диди Георгиева Все права защищены