17 июл. 2010 г., 11:10

Мразя се

835 0 0

 

Вслушвам се в тишината.

Вглеждам се в мрака.

Не изпитвам нищо – наоколо е пусто.

 

Вслушвам се в сърцето си, но то е вече нямо.

Вглеждам се в очите ти, но те са вече празни.

 

Мразя да ровя в душата си и да не намирам нищо.

Мразя да заспивам сама и да се будя от съня, който ми остана след теб.

Мразя да те чакам и все да не идваш.

Мразя да те обичам и все да не виждаш тъгата.

 

Всеки ден е безкраен, а всяка нощ е толкова болезнена за мен,

че утрото е все мрачно и само.

Всеки удар на сърцето ми напомня за теб.

Всяка сълза пролята ми напомня за това, което нямам.

 

Болката е моя сестра, а самотата превърна се в СЪДБА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...