17 nov 2012, 15:08

Мразя знака "Стоп!"

  Poesía » Civil
568 0 0

Търкалям диска на живота

в безкрайния житейски път.

Катеря непозната кота

и все очите ми не спят.

 

На четири ги тях отварям,

че плаша се от знака "Стоп!".

Със живи хора разговарям.

Не искам да ме среща поп.

 

Аз знака "Стоп!" не го милея.

Той значи края на живот.

След него ще се запилея

по синия небесен свод.

 

Че горе няма пътни знаци

и няма полицай на пост.

И там-в съзвездие "Близнаци"

ще бъда вечният им гост.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...