17 nov 2012, 15:08

Мразя знака "Стоп!"

  Poesía » Civil
564 0 0

Търкалям диска на живота

в безкрайния житейски път.

Катеря непозната кота

и все очите ми не спят.

 

На четири ги тях отварям,

че плаша се от знака "Стоп!".

Със живи хора разговарям.

Не искам да ме среща поп.

 

Аз знака "Стоп!" не го милея.

Той значи края на живот.

След него ще се запилея

по синия небесен свод.

 

Че горе няма пътни знаци

и няма полицай на пост.

И там-в съзвездие "Близнаци"

ще бъда вечният им гост.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...