Мустафа Кемал Ататюрк
(Най-великият държавник, живял някога)
Там, във Солун, там, в оназ страна,
роди се и израсна Мустафа Кемал паша.
Очите – сини, по-сини от небето,
косата – руса като житото в полето.
Математиката беше му блестяща
и тъй името „Кемал“ поражда.
Стана военен, уважаван генерал,
повишиха го и в чин маршал!
Бори се много, бори се тежко,
животът го гледаше строго и зловещо.
Но Кемал бе силен, той не се отказа:
„Готов съм за страната си и в гроба да вляза!“
Чанаккале, Галиполи и Дарданелите –
все фронтове за най-великите и смелите.
Спасител го зовяха, Чърчил падна в боя
и още по-силно заблестя героя.
Ходеше на балове, вечери, празненства
и очароваше всяка европейска жена.
Великолепен танцьор, заклет литератор,
мил, гостоприемен и изкусен оратор.
„В България оставих си сърцето“,
нека видят звездите, нека чуе морето.
„На хубавия син Дунав“ вместо Ориента
любовта с Димитрина се превърна в легенда.
Обичаше родината, обичаше и хората,
за тях бе надеждата, за тях бе опората.
Мечтаеше да види Демокрация, Права,
да стъпи на свободна турска земя.
И Република поникна, после разцъфтя.
Ататюрк ѝ даде сила, даде ѝ душа.
Реформи се лееха, народът я възпя,
радостни грееха турските лица.
Край на султаната, жените са свободни,
край на халифата, кадиите злокобни.
За книгите е време, азбуката нова,
Ататюрк е умен, той ще образова.
Закон за фамилия, закон за облекло,
закон за ново, светско общество.
Мирът на първо място, следва дипломация,
културата е вече важна, иска се модерна нация!
Ататюрк направи много, даде пример на света,
че една страна от дъното стигна до върха.
И днес, в годините след него,
нека да си подадем ръка –
България и Турция навеки,
за приятелство, а не война!
2017 г.
© Айлин Мустафа Еврен Todos los derechos reservados