Мустафа Кемал Ататюрк

(Най-великият държавник, живял някога)

Там, във Солун, там, в оназ страна,

роди се и израсна Мустафа Кемал паша.

Очите – сини, по-сини от небето,

косата – руса като житото в полето.

Математиката беше му блестяща

и тъй името „Кемал“ поражда.

Стана военен, уважаван генерал,

повишиха го и в чин маршал!

Бори се много, бори се тежко,

животът го гледаше строго и зловещо.

Но Кемал бе силен, той не се отказа:

„Готов съм за страната си и в гроба да вляза!“

Чанаккале, Галиполи и Дарданелите –

все фронтове за най-великите и смелите.

Спасител го зовяха, Чърчил падна в боя

и още по-силно заблестя героя.

Ходеше на балове, вечери, празненства

и очароваше всяка европейска жена.

Великолепен танцьор, заклет литератор,

мил, гостоприемен и изкусен оратор.

„В България оставих си сърцето“,

нека видят звездите, нека чуе морето.

„На хубавия син Дунав“ вместо Ориента

любовта с Димитрина се превърна в легенда.

Обичаше родината, обичаше и хората,

за тях бе надеждата, за тях бе опората.

Мечтаеше да види Демокрация, Права,

да стъпи на свободна турска земя.

И Република поникна, после разцъфтя.

Ататюрк ѝ даде сила, даде ѝ душа.

Реформи се лееха, народът я възпя,

радостни грееха турските лица.

Край на султаната, жените са свободни,

край на халифата, кадиите злокобни.

За книгите е време, азбуката нова,

Ататюрк е умен, той ще образова.

Закон за фамилия, закон за облекло,

закон за ново, светско общество.

Мирът на първо място, следва дипломация,

културата е вече важна, иска се модерна нация!

Ататюрк направи много, даде пример на света,

че една страна от дъното стигна до върха.

И днес, в годините след него,

                          нека да си подадем ръка –

България и Турция навеки,

                          за приятелство, а не война!

2017 г.