13 jul 2007, 12:41

Музата на демона - 2

  Poesía
732 0 5
  Днес демонът поиска да е сам,
  далеч от музата, красивата си дама,
  която някога бе сътворил със много плам,
  но вече станала му беше тъй невзрачна.

  Затова отвори си бутилка ром,
  наля вьв стъклената чаша
  и закрачи умълчан
  в неразривната си крепост - Ада. 

  Пък после седна и на своя трон
  от бяло злато, та заплака
  за живота си, напълно пропилян
  в безсмислена възхвала на разврата.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...