Jul 13, 2007, 12:41 PM

Музата на демона - 2

  Poetry
729 0 5
  Днес демонът поиска да е сам,
  далеч от музата, красивата си дама,
  която някога бе сътворил със много плам,
  но вече станала му беше тъй невзрачна.

  Затова отвори си бутилка ром,
  наля вьв стъклената чаша
  и закрачи умълчан
  в неразривната си крепост - Ада. 

  Пък после седна и на своя трон
  от бяло злато, та заплака
  за живота си, напълно пропилян
  в безсмислена възхвала на разврата.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...