Jul 13, 2007, 12:41 PM

Музата на демона - 2

  Poetry
731 0 5
  Днес демонът поиска да е сам,
  далеч от музата, красивата си дама,
  която някога бе сътворил със много плам,
  но вече станала му беше тъй невзрачна.

  Затова отвори си бутилка ром,
  наля вьв стъклената чаша
  и закрачи умълчан
  в неразривната си крепост - Ада. 

  Пък после седна и на своя трон
  от бяло злато, та заплака
  за живота си, напълно пропилян
  в безсмислена възхвала на разврата.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...