Музиката ту се лее,
ту подскача,
ту се смее,
или плаче.
Музиката е магия,
ту със стих е обуздана,
ту се вихри във стихия,
и се моли, и прощава.
Тя разстила се далече,
мисля си: не е от тука,
тя на обич ме обрече,
никога да не изпитвам скука.
Музико, прекрасна, жива,
влез на всички във сърцата,
и омайна и щастлива,
понеси ги в небесата.
© Росица Todos los derechos reservados