18 ago 2006, 16:59

Музика 

  Poesía
768 0 0

Музиката ту се лее,
ту подскача,
ту се смее, 
или плаче.

Музиката е магия,
ту със стих е обуздана,
ту се вихри във стихия,
и се моли, и прощава.

Тя разстила се далече,
мисля си: не е от тука,
тя на обич ме обрече,
никога да не изпитвам скука.

Музико, прекрасна, жива,
влез на всички във сърцата,
и омайна и щастлива,
понеси ги в небесата.





© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??