17 abr 2008, 11:31

Мъдрецът

  Poesía
857 0 19
Отдавна, в древни времена,
живял мъдрец непознаваем.
Живеел в смях и простота...
Живеел, сякаш бил случаен.

Във всичко дирел добротата,
и много-много не говорел.
А с мъдреците от страната,
макар да идвали, не спорел.

Не вярвал в сложни заключения,
живеел лесно - ден за ден.
И нямал никакви съмнения
относно жребия му отреден.

Не бил възвишен и духовен,
живеел в къщичка в гората.
Ядял и спял - и бил доволен.
На слънце цепел си дървата.

Оставил следното послание
за тези, търсещи разбиране:
В живота няма състезание,
животът е приемане, а не избиране.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз гостувах някога на този стар мъдрец.
    Запомних думите на благородния светец:
    „Животът е предизвикателство!
    Приемеш ли го ти,
    ще се превърне във вълшебство
    и сбъднати мечти!”

    А днес прочетох думите на млад човек,
    изречени със лекота през XXI век:
    "В живота няма състезание!” –
    (Така е, имаш пълно основание!),
    „Животът е приемане, а не избиране."
    (и няма място повече за криене!)

    Благодаря ти, Данчо, че ни напомняш простичките истини!
    Страхотен стих, поднесен с лекота, но и с житейска мъдрост! Поздравления!
  • Ей, за тези последните думи зслужаваш едно голямо БРАВО!
    Животът е приемане - много вярно!
  • Така е...Същината никога не може да бъде уловена с думи...Аз просто си играя с тях.За собствено и ваше удоволствие
  • Отлично казано,но същината пак си остава извън думите,както обикновено става...тъй като "приемане" не е думите приемане и неприемане а,двете заедно и едновременно над тях...приемането и
    неприемането както ги разбира обикновено човек,като думи,също
    са състезание...
    Поздрави,Йордан!
  • Не съм сигурен, че съм съгласен с посланието на мъдреца, но поне ме накара да се замисля. Иначе стихът е много хубав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...