Мъдрецът
Отдавна, в древни времена,
живял мъдрец непознаваем.
Живеел в смях и простота...
Живеел, сякаш бил случаен.
Във всичко дирел добротата,
и много-много не говорел.
А с мъдреците от страната,
макар да идвали, не спорел.
Не вярвал в сложни заключения,
живеел лесно - ден за ден.
И нямал никакви съмнения
относно жребия му отреден.
Не бил възвишен и духовен,
живеел в къщичка в гората.
Ядял и спял - и бил доволен.
На слънце цепел си дървата.
Оставил следното послание
за тези, търсещи разбиране:
В живота няма състезание,
животът е приемане, а не избиране.
живял мъдрец непознаваем.
Живеел в смях и простота...
Живеел, сякаш бил случаен.
Във всичко дирел добротата,
и много-много не говорел.
А с мъдреците от страната,
макар да идвали, не спорел.
Не вярвал в сложни заключения,
живеел лесно - ден за ден.
И нямал никакви съмнения
относно жребия му отреден.
Не бил възвишен и духовен,
живеел в къщичка в гората.
Ядял и спял - и бил доволен.
На слънце цепел си дървата.
Оставил следното послание
за тези, търсещи разбиране:
В живота няма състезание,
животът е приемане, а не избиране.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Илиев Всички права запазени
