Мъдрост
Човек със времето започва да разбира
какъв е смисълът да е на таз земя,
че даже в нечие легло да се намира
това не значи, че е срещнал любовта.
Човек със времето започва да приема
дори провалите със вдигната глава
и с пълни шепи той започва да си взема
каквото нужно му е днес, тук и сега,
защото „утре“ е несигурно, далечно…,
а „вчера“ вече е отминало, било…
Разбира с времето, че нищо не е вечно
и всеки ден се учи на добро.
Разбира с времето, че даже топлината
щом прекалена е – човек ще изгори,
и сигурно ще окове така душата
наместо със любов ръка да подържи.
Човек със времето започва да разбира,
че трябва обич да раздава на мига,
че няма смисъл да отлага и да спира,
защото кратък е животът за това.
Но твърде бързо, ех, човекът остарява
и прекалено бързо времето тече…
А твърде късно, твърде късно помъдрява
и има време вече… само да умре…
Веси_Еси (Еси)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
