Мъдрост

5 ene 2008, 15:24

Poesía

685 0 3

Животът мъдро ме очука -

видях и чух какво ли не,

и крадоха ме, и ме лъгаха,

и забавляваха се с мен -

със добротата ми, с наивното -

по детски вярващо сърце;

с това, че за да съм щастлива,

ми стигаха и две ръце

да ме прегърнат и обичат,

да ме предпазват от света,

от който бях така различна...

А същата ли съм сега?

Че май съм доста поопърлена

и вече не така добра -

звезди разстлах назад по пътя си,

затуй не търся там вина.

Затуй, ако ще съм виновна,

то нека е сега и днес,

и не за друго, а защото

светът навън и мен превзе.

.............................................

Така, очукана и мъдра,

не спазвам вече правила,

но още вярвам във илюзии

и тайно търся чудеса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.