Мъдрост
Животът мъдро ме очука -
видях и чух какво ли не,
и крадоха ме, и ме лъгаха,
и забавляваха се с мен -
със добротата ми, с наивното -
по детски вярващо сърце;
с това, че за да съм щастлива,
ми стигаха и две ръце
да ме прегърнат и обичат,
да ме предпазват от света,
от който бях така различна...
А същата ли съм сега?
Че май съм доста поопърлена
и вече не така добра -
звезди разстлах назад по пътя си,
затуй не търся там вина.
Затуй, ако ще съм виновна,
то нека е сега и днес,
и не за друго, а защото
светът навън и мен превзе.
.............................................
Така, очукана и мъдра,
не спазвам вече правила,
но още вярвам във илюзии
и тайно търся чудеса.
© Анита Габровска All rights reserved.
