elena1709 (Елена Иванова)
12 24
30 mar 2008, 20:56

Мъдростта на живота 

  Poesía » De amor
1348 0 2
Тя имаше душа ранима,
душа ранима на поет.
Външно бе весела, щастлива,
а душата и - море от мъка и тъга.

Тя бе като момина сълза красива,
чиста като езерна вода,
но вътрешно - нежна и ранима
като купа есенни листа.

Едничка нейна сбъдната мечта
бе слънчевият лъч на любовта.
Любовта, спасителка на нейната душа
и магьосница за тъмната страна.

Сутрин зората я галеше с лъчи
и даваше свобода на нейните мечти.
Вечер залезът я покоряваше
и с шапката на небосвода и повтаряше:
"Покровител вечен на любовта ти ще да бъда,
покровител вечен на твоята душа,
забрави ти тъжните неща и се отдай за света на ЛЮБОВТА!

© Елена Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??