Мъдростта на живота
Тя имаше душа ранима,
душа ранима на поет.
Външно бе весела, щастлива,
а душата и - море от мъка и тъга.
Тя бе като момина сълза красива,
чиста като езерна вода,
но вътрешно - нежна и ранима
като купа есенни листа.
Едничка нейна сбъдната мечта
бе слънчевият лъч на любовта.
Любовта, спасителка на нейната душа
и магьосница за тъмната страна.
Сутрин зората я галеше с лъчи
и даваше свобода на нейните мечти.
Вечер залезът я покоряваше
и с шапката на небосвода и повтаряше:
"Покровител вечен на любовта ти ще да бъда,
покровител вечен на твоята душа,
забрави ти тъжните неща и се отдай за света на ЛЮБОВТА!
душа ранима на поет.
Външно бе весела, щастлива,
а душата и - море от мъка и тъга.
Тя бе като момина сълза красива,
чиста като езерна вода,
но вътрешно - нежна и ранима
като купа есенни листа.
Едничка нейна сбъдната мечта
бе слънчевият лъч на любовта.
Любовта, спасителка на нейната душа
и магьосница за тъмната страна.
Сутрин зората я галеше с лъчи
и даваше свобода на нейните мечти.
Вечер залезът я покоряваше
и с шапката на небосвода и повтаряше:
"Покровител вечен на любовта ти ще да бъда,
покровител вечен на твоята душа,
забрави ти тъжните неща и се отдай за света на ЛЮБОВТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Иванова Всички права запазени
