МЪГЛА

Когато пред теб е мъгла
и животът няма смисъл
живееш просто... ей така,
без много да му мислиш.

Въртиш се в кръг,
вървиш си сред мъглата,
а тя навява скръб
и отегчава ти душата.

И само като си помислиш,
че утре след зората...
отново ще стоиш
там, насред мъглата...

Във теб със страшна сила,
отвътре, от душата
надига се бодлива
омраза към мъглата!

Започваш да бродиш навред,
напрягаш сетивата.
Вървиш и гледаш все напред,
само да не си в мъглата.

Затуй, щом срещнеш лъча на покой
там нейде, сред далечината,
с надежда си мислиш, че той
е спасението от мъглата.

Вървиш!... Към него те влече...
Не знаеш изход ли е за съдбата.
Вървиш и знаеш само, че
не искаш да си сред... Мъглата.