Над града мъгла се вее.

Със своята милувка, тя го утешава.

Него, тъжния и самотен мъж.

Този, който изоставиха отново.

Пак предадоха го главоломно.

Пак разбиха му сърцето.

Защо ли пак на него му се случи?

Защо не може да открие, онази чиста, истинска любов?

А заслужава я! Мъглата знае!

Тя с милувка иска да заличи скръбта.

Ще му помогне се зарече.

Ще помогне на мъжа, който заслужава любовта.

Ще открие, тя  момиче, което да обича, което няма да го предаде.

И знае как да я  намери, къде е скрита любовта.

И мъглата, негова приятелка, вдигна диплите си с лекота,

и откри пред него онази, истинска жена,

 която да обича вечно, за вечни времена.