1 sept 2020, 9:33  

Мъгла от кръв

996 2 12

Отлитат безумни мисли неканени

със стържещи звуци на вампирски крила. 

Градим кули вечни, а тухлите... сламени... 

кръвта разпилява се в фина мъгла. 

 

От писъци сплитаме косите на вещици, 

изгаряме в кладите поредни Светци. 

В кумири издигаме следващи грешници, 

на Коледна пуйка крещиме "Литни...".

 

Треперим от жега, изгаря ни студ, 

бездушно четем слова за душата, 

а пътя ни сочи поредният луд, 

и той е... сред фината кръв на мъглата... 

 

08.03.2017.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Димо, в края на краищата не живеем чужд живот, а своя...
    Лора, прекрасен комплимент си ми оставила, благодаря ти сърдечно.
  • Много силно и въздействащо! Адски красиви и магични метафори! Има прекрасно преплитане на болка и изящество. Браво! Много мой тип естетика! 🧛🏻‍♀️🖤
  • Ох, Димо, не се засяга де, не съм казал, че си сатанист. Днес почивам, бе страшна жега, поспах и ме събуди телефона, та погледнах тук и отговорих полузаспал.
    Извинявай, че такова впечатление създава отговорът ми. Иначе, определено ми е ясно, че не си такъв.
  • С първия ти коментар, Пепи, съм съгласен, но с уточнението, че обхваща само частично истината, защото в такъв случай, ако обхваща само красивото, като засягаш класиката, повечето нямаше и да я има, в такъв случай. А относно това, че не попада в плен на свои догми, смях.
    Но доводи не искам да включвам, в случая не ми се влиза в някакъв спор, кой прав, кой не.
    А разговорът с Димо между вас ще оставя встрани, защото ме мързи да пиша. А и сатанизмът не ми е по вкуса хич.
    Мъдро включване, Стойчо.
    Димо, Пепи, Стойчо, благодаря, че ме посетихте и се изказахте.
  • Пътеките са много.
    Пътят е един.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...