1 sept 2020, 9:33  

Мъгла от кръв

998 2 12

Отлитат безумни мисли неканени

със стържещи звуци на вампирски крила. 

Градим кули вечни, а тухлите... сламени... 

кръвта разпилява се в фина мъгла. 

 

От писъци сплитаме косите на вещици, 

изгаряме в кладите поредни Светци. 

В кумири издигаме следващи грешници, 

на Коледна пуйка крещиме "Литни...".

 

Треперим от жега, изгаря ни студ, 

бездушно четем слова за душата, 

а пътя ни сочи поредният луд, 

и той е... сред фината кръв на мъглата... 

 

08.03.2017.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Димо, в края на краищата не живеем чужд живот, а своя...
    Лора, прекрасен комплимент си ми оставила, благодаря ти сърдечно.
  • Много силно и въздействащо! Адски красиви и магични метафори! Има прекрасно преплитане на болка и изящество. Браво! Много мой тип естетика! 🧛🏻‍♀️🖤
  • Ох, Димо, не се засяга де, не съм казал, че си сатанист. Днес почивам, бе страшна жега, поспах и ме събуди телефона, та погледнах тук и отговорих полузаспал.
    Извинявай, че такова впечатление създава отговорът ми. Иначе, определено ми е ясно, че не си такъв.
  • С първия ти коментар, Пепи, съм съгласен, но с уточнението, че обхваща само частично истината, защото в такъв случай, ако обхваща само красивото, като засягаш класиката, повечето нямаше и да я има, в такъв случай. А относно това, че не попада в плен на свои догми, смях.
    Но доводи не искам да включвам, в случая не ми се влиза в някакъв спор, кой прав, кой не.
    А разговорът с Димо между вас ще оставя встрани, защото ме мързи да пиша. А и сатанизмът не ми е по вкуса хич.
    Мъдро включване, Стойчо.
    Димо, Пепи, Стойчо, благодаря, че ме посетихте и се изказахте.
  • Пътеките са много.
    Пътят е един.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...