1.09.2020 г., 9:33  

Мъгла от кръв

995 2 12

Отлитат безумни мисли неканени

със стържещи звуци на вампирски крила. 

Градим кули вечни, а тухлите... сламени... 

кръвта разпилява се в фина мъгла. 

 

От писъци сплитаме косите на вещици, 

изгаряме в кладите поредни Светци. 

В кумири издигаме следващи грешници, 

на Коледна пуйка крещиме "Литни...".

 

Треперим от жега, изгаря ни студ, 

бездушно четем слова за душата, 

а пътя ни сочи поредният луд, 

и той е... сред фината кръв на мъглата... 

 

08.03.2017.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Димо, в края на краищата не живеем чужд живот, а своя...
    Лора, прекрасен комплимент си ми оставила, благодаря ти сърдечно.
  • Много силно и въздействащо! Адски красиви и магични метафори! Има прекрасно преплитане на болка и изящество. Браво! Много мой тип естетика! 🧛🏻‍♀️🖤
  • Ох, Димо, не се засяга де, не съм казал, че си сатанист. Днес почивам, бе страшна жега, поспах и ме събуди телефона, та погледнах тук и отговорих полузаспал.
    Извинявай, че такова впечатление създава отговорът ми. Иначе, определено ми е ясно, че не си такъв.
  • С първия ти коментар, Пепи, съм съгласен, но с уточнението, че обхваща само частично истината, защото в такъв случай, ако обхваща само красивото, като засягаш класиката, повечето нямаше и да я има, в такъв случай. А относно това, че не попада в плен на свои догми, смях.
    Но доводи не искам да включвам, в случая не ми се влиза в някакъв спор, кой прав, кой не.
    А разговорът с Димо между вас ще оставя встрани, защото ме мързи да пиша. А и сатанизмът не ми е по вкуса хич.
    Мъдро включване, Стойчо.
    Димо, Пепи, Стойчо, благодаря, че ме посетихте и се изказахте.
  • Пътеките са много.
    Пътят е един.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...