10 ene 2013, 0:43

Мъглива вечер 

  Poesía » Filosófica
571 0 0

Мъглива вечер - лутащи се спомени,

в мислите ми вече им е тясно,

изсъхнали и тук-таме изронени,

но лъхащи - на минало прекрасно.

По нищо не личи да се стопяват -

усмихнато отвътре ме ядат,

във времето - все по-големи стават

и всяка моя клетка тъй гнетят.

Изхвърлям ги ядосано - в мъглата,

по погледа им знам, че е излишно,

те не помръдват, остават пред вратата -

да можех вечно да стоя на скришно...

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??