Мъглива вечер

Jan 10, 2013, 12:43 AM

Poetry » Phylosophy

573 0 0

Мъглива вечер - лутащи се спомени,

в мислите ми вече им е тясно,

изсъхнали и тук-таме изронени,

но лъхащи - на минало прекрасно.

По нищо не личи да се стопяват -

усмихнато отвътре ме ядат,

във времето - все по-големи стават

и всяка моя клетка тъй гнетят.

Изхвърлям ги ядосано - в мъглата,

по погледа им знам, че е излишно,

те не помръдват, остават пред вратата -

да можех вечно да стоя на скришно...

Please sign in with your account so you can comment and vote.