Мъжемелачка
Да беше пистолет-да засечеш
преди душата си да съблека пред Бога.
Да беше затъпено острие,
да пробода илик в гръдта си да не мога.
Да беше дребна шарка-да преминеш,
белязала лицето ми с целувки алени.
Стрела неточна да си, та да ме подминеш,
сякаш от спонтанен бриз погалена.
Но бе жена, а аз на прицел беззащитно
стоях пред разразило се торнадо.
И сякаш че хоро моминско, ситно,
през мен премина като диво стадо.
И след като душицата ми смачка,
заглъхна като прелетяло ехо.
Жена да бе! А то-мъжемелачка.
Каквото мъжко имах-тя отне го.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Jane Doe Todos los derechos reservados
