5 feb 2008, 10:00

Мъжете, дяволите да ги вземат

  Poesía
763 0 4
Мъжете, дяволите да ги вземат

Мъжете, дяволите да ги вземат,
умориха ме с разочарования безброй.
Да вземат само искат,
по дяволите, вдигам вой.

По дяволите, егоисти мръсни,
протегнали към мен ръце.
Омразата в мене се надига,
проклинам ви от все сърце.

В живота и без вас ще мина,
достатъчно в калта стоях.
Петната мръсни ще измия,
достатъчно назад вървях.

Живота с обич ще прегърна,
а вас ще мачкам със нозе.
Омразата отново се надига,
от мен махнете мръсните ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Написано е в момент на гняв,не винаги се издържа на игоизма.
  • Доста си патила явно от самовлюбени егоистични типове!
    С тях зле, без тях - пак зле.
    Поздрав
  • Лилия...силна и категорична!
    ...Живота с обич ще прегърна...така трябва!
    с обич за теб.
  • Виж ти !Протест или вопъл??
    Де да можехме без мъжете.Но нали те осмислят живота ни?
    Необходимо зло?

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....