12 oct 2019, 7:53

Мъжки времена

  Poesía » Otra
1.1K 13 39

Тъмна нощ.

Луна се скрива.

Градът заспал е.

Тишина!

Бледа сянка

следи прикрива

прокрадва се

в черната утроба 

на нощта.

Мъжко време,

час потаен

настъпват сякаш

древни времена

мъже,

жените вземали

по начин странен,

отнасяли ги надалеч

на свойте рамена.

Мъжът решен е

обичната ще вземе

ще я открадне,

както са го правили

деди

дано любимата

го разбере

и доброволно да приеме

а не да му се сърди

и гневи.

 

Октомври,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Теодор,какви ти мъжки времена.Матриархат!Ако някоя се реши да ни открадне,добре.Иначе гаснем в очакване.
  • Пепи,невероятен коментар.Хем идеално допълва стиха ми хем идеално изяснява действията на дедите ни през онези древни времена.Не дадат ли либето доброволно мятат го на раменете.
  • Ели,и аз си харесвам стиха.Едноименният филм много ми беше харесал при гледането и все се канех да пиша на тази тема и ето дойде му времето.
  • Друго си е било,
    кат идат момите
    черги да перат на реката,
    па повдигнат и заметнат полата
    и боси нагазят водата,
    надничат момците от храсталаци
    и пощеливо подръпват мустаци,
    па вечер причакват на герана,
    менци да им подлеят
    и китките да им краднат,
    и доде се усети момата
    мята я юнакът на рамо
    и право в Балкана!


    "крали" са си любимите - в стиха си го пише, тогава не са се натискали пи училища, градинки и дискотеки, само погледи са си мятали, а ако момата техните не я дават, тогава мъжките времена са си казвали думата, и после - няма къде да ходят - вдигат сватба!

    или момата пристане, или я "краднат"
  • Много тайнствено звучи! Мъжки времена, крадена невеста, огнени страсти! Поздравления, Гавраил, много ми хареса!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...