Мъжко момиче си!
Не плачеш от радост,
не плачеш дори, и когато боли,
къде са ти сълзите се питам понякога,
по кой ги изплака, кажи?
Къде ги остави, сълзите, наистина,
дали той ги заслужи, поне,
обичаш ли още очите му искрени,
със цвят на горещо кафе...
Колко плака за него,
/да питам ли още/,
по него сърцето ти още боли,
в очите ти нощем, гонят се спомени,
но сухи остават, отново нали...
Мъжко момиче си!
Бягаш със вятъра...
От него ли бягаш, кажи?
По кой ги изплака, сълзите, по дяволите...
Дано той ги заслужи, нали!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados