Мъката тихо прибрах...
Мъката тихо прибрах.
И почуках.
Исках да вляза
със светла душа
в твоята стая
и в твоите чувства,
носеща в шепите жива вода.
Исках да седна,
събрала лъчите
на заранта –
да погалят и теб,
ти да ги вземеш
дълбоко в душата
и да усетиш
частица небе…
Исках да видиш
отново морето
в моите верни
горящи очи…
Татко,
повярвай ми -
Бог ме изпрати -
Господа,
Който и теб
ще спаси!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
