Мълчание

В  пролетен сняг се превърна сърцето.

Без любов едва-едва тупти.

Хиляди рани, скрити зад лицето,

животът ми към непознатото все върви.

Без път, премръзнал от болки,

сред злините аз пак вървя.

Гръдта от кръв и тръни,

ах, колко исках отново аз да се родя.

Животът ридае,

души увити в отчаяние,  вървят.

Свят, в капките тъга удавен, нехае

 гласовете в смъртта си пак  мълчат, мълчат...

Милан Милев

6.01.2010