6.01.2010 г., 21:33 ч.

Мълчание 

  Поезия
483 0 0

В  пролетен сняг се превърна сърцето.

Без любов едва-едва тупти.

Хиляди рани, скрити зад лицето,

животът ми към непознатото все върви.

 

Без път, премръзнал от болки,

сред злините аз пак вървя.

Гръдта от кръв и тръни,

ах, колко исках отново аз да се родя.

 

Животът ридае,

души увити в отчаяние,  вървят.

Свят, в капките тъга удавен, нехае

 гласовете в смъртта си пак  мълчат, мълчат...

Милан Милев

6.01.2010

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??