5 jul 2008, 16:30

Мълчание 

  Poesía » De amor
810 0 4
 

Отвътре някакси го знам.

Нещо шепне с тънък глас,

че имам шанс със теб голям,

че има бъдеще за нас!

Аз си знам, че ме обичаш.

Чувствам го - а ти мълчиш

и гледаш друг как ми се врича -

човек твой близък... и търпиш.

Знам, играта е жестока -

вървиш напред, а си встрани.

Прикриваш чувствата дълбоко

и правиш се, че си щастлив.

Видях те днес. Видях и него,

приятелят ти, влюбен в мен.

Говорих с него като със колега,

а ти видя ми се така смутен.

В очите ти огледах се основно,

видях чрез теб, че съм красива.

Видях, че гледаш ме повторно

в мълчание, така парливо.

Разбрах какво ми тихо каза,

не със думи, нито с поглед.

Със мисъл сърцето си ми ти показа,

усетих с волята ти как се бори.

Обичам те - не мога да го кажа.

Това е тайна, създадена за двама.

Отдавна искам да ти я покажа,

но още сме герои в безмълвна драма...

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оставам безмълвна пред стихът ти.6
  • ''Това е тайна, създадена за двама.
    Отдавна искам да ти я покажа,
    но още сме герои в безмълвна драма...''
    Много красиво казано...успех в тази драма,дано престане да бъде безмълвна-тогава съм сигурна,че няма да ти изглежда като драма,а...просто като любов...дано...УСПЕХ!
  • "вървиш напред, а си встрани"

    Говори...
  • Много силно!Ако си героинята наистина му кажи, че го обичаш,или просто му прочети стиха!Желая ти успех
Propuestas
: ??:??