Мълчание
Отвътре някакси го знам.
Нещо шепне с тънък глас,
че имам шанс със теб голям,
че има бъдеще за нас!
Аз си знам, че ме обичаш.
Чувствам го - а ти мълчиш
и гледаш друг как ми се врича -
човек твой близък... и търпиш.
Знам, играта е жестока -
вървиш напред, а си встрани.
Прикриваш чувствата дълбоко
и правиш се, че си щастлив.
Видях те днес. Видях и него,
приятелят ти, влюбен в мен.
Говорих с него като със колега,
а ти видя ми се така смутен.
В очите ти огледах се основно,
видях чрез теб, че съм красива.
Видях, че гледаш ме повторно
в мълчание, така парливо.
Разбрах какво ми тихо каза,
не със думи, нито с поглед.
Със мисъл сърцето си ми ти показа,
усетих с волята ти как се бори.
Обичам те - не мога да го кажа.
Това е тайна, създадена за двама.
Отдавна искам да ти я покажа,
но още сме герои в безмълвна драма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Всички права запазени
