5 ago 2021, 6:17

Мълчание на птичка

  Poesía
532 1 1

Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.

Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари.
Аз се доверявам на света. Аз обичам верните другари.
Аз мълча пред бурното море – бурното море, което плаче.
Аз съм глъч на радостно дете. Аз съм звук в далечни Апалачи.

Аз съм тук и няма ме дори. Аз творя, летя и ви обичам.
Аз съм слух, разнесен от усти. Аз под небесата коленича.
Аз съм светлината след дъжда – слънцето, което се показва.
Аз съм водопад от топлина... Грубите с мълчание наказвам.

Пиша си на листове с любов. Пиша и въздишам най-накрая.
Всеки ден за всичко съм готов. Нека всеки път да опозная.
Някой ме познава като тих. Друг ме уважава като всичко.
В моя стих света си преродих, в моя стих – мълчание на птичка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...