Мълчанието на агнетата
Пробягах градове и магистрали,
понесла агънцето на ръце.
Ще бъда ли щастлива пак? Едва ли.
Та как да бъда с половин сърце?
Ти тръгна си. Безмълвна аз стоях.
И агънцето в мен проблея.
То - агънцето - моят страх,
припомни ми, че имам да живея.
Че тази адска, остра болка,
която във сърцето си усещам,
е там да ми покаже колко
съм чувствена и млада, и гореща.
Че някой ден - не, няма да ме пари
и няма да са тъй трънливи мойте пътища.
Че черните, ужасните кошмари
ще се превърнат в розови, невероятни сънища.
Събрах сърцето си и тръгнах.
Парчетата му с мене си помъкнах.
Болката от всяко ъгълче изтръгнах.
И в миг и агнетата млъкнаха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
