5 февр. 2010 г., 16:04

Мълчанието на агнетата 

  Поэзия » Другая
835 0 5

Пробягах градове и магистрали,
понесла агънцето на ръце.
Ще бъда ли щастлива пак? Едва ли.
Та как да бъда с половин сърце?

Ти тръгна си. Безмълвна аз стоях.
И агънцето в мен проблея.
То - агънцето - моят страх,
припомни ми, че имам да живея.

Че тази адска, остра болка,
която във сърцето си усещам,
е там да ми покаже колко
съм чувствена и млада, и гореща.

Че някой ден - не, няма да ме пари
и няма да са тъй трънливи мойте пътища.
Че черните, ужасните кошмари
ще се превърнат в розови, невероятни сънища.

Събрах сърцето си и тръгнах.
Парчетата му с мене си помъкнах.
Болката от всяко ъгълче изтръгнах.
И в миг и агнетата млъкнаха.

© Теди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??