Мълчанието на любовта
Щастлив ли си така самотен,
a сърцето ти празно и уморено?
Щастлив ли си, когато плачеш,
a душата ти от болка да крещи?
Щастлив ли си, когато те боли,
a любовта ти зад ъгъла се смее?
Щастлив ли си в съня си жесток,
a сълзите по бузите да парят?
Нима не искаш да ме чувстваш?!
Нима не искаш да ме познаваш?!
Нима не искаш да ме помниш?!
Боли ме от погледа ти безчувствен.
Боли ме да чакам думите ти нерешителни.
Боли ме да крия любовта без имe.
Боли ме да мълча безкрай,
очаквайки светът ми да рухне.
Боли ме да притискам думите нежелани в мен.
Думите... ОБИЧАМ ТЕ...
които умряха в този миг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емилия Таскова Todos los derechos reservados
