Един сив път, път в кръг и сиво небе над него.
Някой запали Искра, Искра вътре в мен,
тя тихо шепне, докато светът крещи.
Не искам да те слушам, свят, Искрице, говори ми ти.
Защо си толкоз плаха и майка си на плах копнеж?
Нахвърли се връз теб водата, съсипа твоя пясъчен градеж
и дълбоко тя погреба под земята силата на свят стремеж.
Каквото и да се случи, ти винаги ще топлиш моето сърце.
Мъничка Искрице плаха,
в зла зима ти ме сгряваш и ме караш да си мисля за мечтите,
на които ти си сянка.
© Ани Todos los derechos reservados