Един сив път, път в кръг и сиво небе над него.

Някой запали Искра, Искра вътре в мен,

тя тихо шепне, докато светът крещи.

Не искам да те слушам, свят, Искрице, говори ми ти.

Защо си толкоз плаха и майка си на плах копнеж?

Нахвърли се връз теб водата, съсипа твоя пясъчен градеж

и дълбоко тя погреба под земята силата на свят стремеж.

Каквото и да се случи, ти винаги ще топлиш моето сърце.

Мъничка Искрице плаха,

в зла зима ти ме сгряваш и ме караш да си мисля за мечтите,

на които ти си сянка.