Вътре в мен

в матрицата

малки

много мънички

човечета

заклещени

продънени

мухлясали

по празници

процеждам ги

през зъби

обръщам им

внимание

и те мълчат

дори омекват

не хапят

не драскат

не мляскат

мълчим си

заедно

мълчим

и пием витамини

и разни други

течности

без предписание

тези малки

много мънички

човечета

са всъщност

плешиви таралежи

приемат често

формата

на страховете ми

и бодат

в джобовете

по пълнолуние

от тях

ми става лошо

като от цигарите

но по-рядко

ги отказвам

защото

ги използвам

вместо синоними

заменям с тях

дразнители

тези малки

много мънички

човечета

са резистентни

към лошите

ми навици

понасят

всяко мое

настроение

изпращат

кратки съобщения

и редовно пишат

на стената ми

тези малки

много мънички

човечета

са побесняла

глутница

разкъсват ме

и ме съшиват

дори сънуват

вместо мен

но не се оплаквам

смея ли

добре си живеем

всичките заедно

завиваме се

сутрин

по хладното

покриваме се

едни други

тези малки

много мънички

човечета

ги е страх

от мен

в тъмното

мен пък

ме е срам

от тях

по светлото

и те ми отмъщават

мачкат ми сянката

бутат се в хората

но като тегля

чертата

знаете я

онази дебелата

все донякъде ще го

добутаме

с тия човечета

щом досега

така добре

сме се разбирали

ако се пазя

да не си прескачам

сянката

не я настъпвам

не я цапам

не си тръскам

върху нея

цигарата

моите малки

много мънички

човечета

обещаха да я пазят

да не си размива

очертанията

да й оправят

контурите

даже да си увеличи

едновременно с това

капацитета

да побира

много нови

мънички човечета

без да си сменя

никога повече

формата