28 ene 2012, 18:03

Мъничко топлина

  Poesía » Otra
756 0 4

Мъничко топлина

 

В ранно есенно утро

похлупено от мъгли

когато светът още спи

две малки врабчета

кацнаха на моя перваз

Сигурно търсеха приют

от пронизващия мраз

Дадох им шепа трохи

налях им пресна вода

Колко ли самотни души

търсят мъничко топлина...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви приятели за радушния прием! Ще се постарая да не ви разочаровам! С обич!
  • Добре дошла, Гали, радвам се че и тук ще ни радваш с думите си...
  • хубаво е...
    и аз ти се радвам, мила Галя...
    най-сърдечно..
  • Време беше да започнеш да публикуваш и при нас. Добре дошла!
    Обичам врабчета. Дано зад повечето первази живеят хора като теб, с топли ръце и широки сърца.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...