28 янв. 2012 г., 18:03

Мъничко топлина

752 0 4

Мъничко топлина

 

В ранно есенно утро

похлупено от мъгли

когато светът още спи

две малки врабчета

кацнаха на моя перваз

Сигурно търсеха приют

от пронизващия мраз

Дадох им шепа трохи

налях им пресна вода

Колко ли самотни души

търсят мъничко топлина...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Карааргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви приятели за радушния прием! Ще се постарая да не ви разочаровам! С обич!
  • Добре дошла, Гали, радвам се че и тук ще ни радваш с думите си...
  • хубаво е...
    и аз ти се радвам, мила Галя...
    най-сърдечно..
  • Време беше да започнеш да публикуваш и при нас. Добре дошла!
    Обичам врабчета. Дано зад повечето первази живеят хора като теб, с топли ръце и широки сърца.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....