EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
3 abr 2008, 9:14

Мъртви 

  Poesía
841 0 6

Забързаните хора с каменистите лица

съществуват в свят измислено реален.

В свят на подлости, но ироничен

и пак за тях съвсем нормален.

 

Те са със студените тела

и на хубавото - грозното лице.

Бродят в нещо като красота,

с размазан грим, с нечувстващо сърце.

 

Безлични кукли - ходещите мъртъвци,

от истината бягат, крият

същността на своите души.

Бързат в нечиста плът да я обвият.

 

А краят е спасение за тях.

В безкрайното пространство на смъртта -

виждат изход.

И свободни от сърцата, пълни с грях,

замира всичко в тишина.

© Валентин Илиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??