Мъртви
Забързаните хора с каменистите лица
съществуват в свят измислено реален.
В свят на подлости, но ироничен
и пак за тях съвсем нормален.
Те са със студените тела
и на хубавото - грозното лице.
Бродят в нещо като красота,
с размазан грим, с нечувстващо сърце.
Безлични кукли - ходещите мъртъвци,
от истината бягат, крият
същността на своите души.
Бързат в нечиста плът да я обвият.
А краят е спасение за тях.
В безкрайното пространство на смъртта -
виждат изход.
И свободни от сърцата, пълни с грях,
замира всичко в тишина.
© Валентин Илиев All rights reserved.
