17 may 2011, 9:40

Мъртво време

  Poesía
1.4K 0 3

И на какво ли няма да навреди пагубното време?

                                                                              Хораций

                                     Честит рожден ден, Поете!

 

Правилно ме разбери...

 

Ако видиш насън да те бият с камшик от нишки метални,

а съдбата си разпиляна по ледени улици - оснежена,        

и в дланите загрубели да събираш отломки метални                        

от изстинала нежност, изгубила мирен покой,

опитай да не мислиш за секундите, които раняват.

Но знай. Последната е убиецът на деня, в който

твоето чело за лъскаво тяло на острия нож си мечтае

и за топла, заръждавяла превръзка с мирис на торф.

Днес се събужда от шумотевица потресен градът,

от побеснялата слюнка - пътека от кръв и тъга.

 

А днес имам рожден ден!

                                                          И каква е тази игра?

 

На прехапани устни и тъжни усмивки - запокитени

в тръни като сноп от купчина зъби полирани - кървави, 

и  на чувства угаснали като стъпки в сгурта натрошена,

а любовта - погребана в енкаустика с безброй угризения      

под пластове нагорещени прегръдки от пагубно време.      

 

Правилно ме разбери...

 

Безвкусна шега на съдбата със силен замах -

пробитата, набръчкана кожа,

                                                  дупката в твърдата кост -

ножовете обичат прясно месо, а не мъртвата плът.

 

Правилно ме разбери...

 

В помътнелите ти очи сън недокоснат съзрях,

като ярка боя върху чисто платно на забрава,

как танго ни люлее в прашен и тъмен театрален салон,

а мекото щастие се разтваря в кафявите погледи

с усещане, онемяло за сътвореното от потни тела

в сухото и в топло влажното, и за трите деца -

крехки, невинни души, попаднали тук неслучайно.

 

Правилно ме разбери...

 

В безнадеждното голо поле от бялата прах

се въргалят градските кучета. А поетите измазват стени -               

с руса палитра от разглезени п*тки с отблъскващи ласки,

замаяна самота в поглед брадясал, отегчил даже лицата им.

А не знаят - безвремието е изтъкано от мъртвото време,

в което са писали стихове, но за други жени,

без да знаят, че работиш ли на Греха доброволно,

ще ти бъде доволно платено... от Дявола.

С три пъти по шест капки вино върху мухлясала нафора.

И с огън.

Дали?

 

Правилно ме разбери...         

 

26.02.2011 г.                                       Сандра Божкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Няма дъно този стих. Записвам си, да знаеш, че ножът имал предпочитания.Много харесах.
  • Тежичко е за четене, но затова пък каква сила!!!!! Аплодисменти от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....