BlackWinter (Цветан Цеков) BlackWinter (Цветан Цеков)
62
30 jul 2006, 8:32

Мъртвото кокиче

  Poesía
929 0 3

В широк един свят сблъскаха се две различия,
бликна нежна кръв, увяхна - тъжно - кокичето.

Останаха само тежки петна, тежки...но поучителни;
ала става в живота буквален така - не всичко красиво и чисто е.

Дори да избягаш далеч във нощта
реалността те намира - размазва те.

Остава ни само, единствен, съня,
във който тихо да плачеме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Цеков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Bonic (Богдан Николов)
    Bonic (Богдан Николов)
    Само ако напишеш нещо ново, ще можеш да разбереш дали ставаш за писател или не. Заслужава си да опиташ. Благодаря за разбирането. Успехи.
  • BlackWinter (Цветан Цеков)
    BlackWinter (Цветан Цеков)
    Благодаря и на Вас, г-н Николов, ще имам в предвид коментарите и на двама Ви ако реша пак да напиша нещо!
  • Bonic (Богдан Николов)
    Bonic (Богдан Николов)
    Според мен има разминаване в мислите. Стиха не е достатъчно силен, въздействащ и оригинален. Има разминаване във времената. Също така и липсва причината за тези последици. Също така и родовете са омазани тук. Станало е голяма каша. Надявам се да ти помогна с нещо. С уважение: Боник.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0