9 ago 2017, 0:20

Наивна

1.1K 0 1

Ела, "приятелко" ! Седни!
Искам да почерпя с лимонада.
Същото е, като виното почти...
Е не съвсем... Има тежък привкус на омраза!
Не се замисляй, "приятелко"! Отпий!
Нали "Наивност" носиш ти за име?!
От газираното лицемерие ти пий
и на ум прехвърляй,колко пъти
с таз' наивност на земята ме поваля.
Завърза ми очите в тъмнината
и поведе ме по пътека от лъжи.
А когато се затичвах - ритници в колената,
повалена тъй харесвам ти, нали?
Отпивай! Не бави се! Не мисли!
От това горчиво вино - лимонада,
за да видиш истината през моите очи
заслужена за теб е таз' награда.
Но знаеш ли, наивност моя сляпа..
ти някой ден ще разбереш,
с хилядите пъти, в които ти ми крак
подлага,всъщност ме превърна в по-добър човек.
Ела, наивност! Още дълго в мен ликувай!
В Ада проведи ме, през още няколко врати,
да засяваш болка дълготрайна в мене ти приляга,
житейският урок съм си научила почти.
Кажи, "приятелко" сега защо си свела поглед?
Не ти хареса май, мойта лимонада от лъжи?
Наивност болна,често в хорските души засяда,
докато научат се да гледат със затворени очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...