На...
Ти всеки път ме учиш как трябва
да съм силна. И всеки път, когато
гласът ми потреперва в безсилие,
ти просто се усмихваш.
А на страната ти една трапчинка -
(моята любима), в миг се появява.
Тогава по принуда се усмихвам.
Защото си готов със мен сълзи да споделиш.
А аз не искам.
Не искам да те натъжавам.
Прегръщаш ме и казваш тихо: Не плачи!
От сълзи полза няма.
Изтриваш очите ми със длан.
И ме целуваш.
А аз притихвам в тебе, няма,
унесена от мислите за утре.
Когато трябва да съм силна!
В името на двама.
Когато трябва за сетен път
да се надигна от земята
и да не спирам своите мечти.
В името на любовта ни.
И тъжно-весела, да те обичам!
До премала!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
