29 jul 2006, 8:54

На бара

  Poesía
696 0 1

На бара

Пред мен две бляскави врати
на бара на живота – “Спри!” –
реклама огнена струи.
Натруфена, съдбата проститутка
душите мери, времето крои.
И аз посядвам за минутка,
с димяща и резлива чаша кръв.
Искри и пенесто разлива
омраза, нежност в млада плът.
За дребното в живота бъбрим,
и в рождество и в чужда смърт
опитваме се да пребъдем.
Чевръсто, барманът долива,
и светулки, леки и бъбриви,
думите кръжат във танци диви.
Питието тежко ни гори, опива,
а в бара гаснат лампи живи –
битието чуждо тук умира.
Мракът сви се в близките ъгли,
размазан в утринна позлата.
Почиваме на тез везни –
на слънцето и на луната.
Но времето се всякога мени,
денят отново ще умре,
и пак зъбат, във здрача ще се хили
барманът, дошъл да събере
за сладки чаши сметките горчиви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...