На бара

Пред мен две бляскави врати
на бара на живота – “Спри!” –
реклама огнена струи.
Натруфена, съдбата проститутка
душите мери, времето крои.
И аз посядвам за минутка,
с димяща и резлива чаша кръв.
Искри и пенесто разлива
омраза, нежност в млада плът.
За дребното в живота бъбрим,
и в рождество и в чужда смърт
опитваме се да пребъдем.
Чевръсто, барманът долива,
и светулки, леки и бъбриви,
думите кръжат във танци диви.
Питието тежко ни гори, опива,
а в бара гаснат лампи живи –
битието чуждо тук умира.
Мракът сви се в близките ъгли,
размазан в утринна позлата.
Почиваме на тез везни –
на слънцето и на луната.
Но времето се всякога мени,
денят отново ще умре,
и пак зъбат, във здрача ще се хили
барманът, дошъл да събере
за сладки чаши сметките горчиви.