29.07.2006 г., 8:54

На бара

700 0 1

На бара

Пред мен две бляскави врати
на бара на живота – “Спри!” –
реклама огнена струи.
Натруфена, съдбата проститутка
душите мери, времето крои.
И аз посядвам за минутка,
с димяща и резлива чаша кръв.
Искри и пенесто разлива
омраза, нежност в млада плът.
За дребното в живота бъбрим,
и в рождество и в чужда смърт
опитваме се да пребъдем.
Чевръсто, барманът долива,
и светулки, леки и бъбриви,
думите кръжат във танци диви.
Питието тежко ни гори, опива,
а в бара гаснат лампи живи –
битието чуждо тук умира.
Мракът сви се в близките ъгли,
размазан в утринна позлата.
Почиваме на тез везни –
на слънцето и на луната.
Но времето се всякога мени,
денят отново ще умре,
и пак зъбат, във здрача ще се хили
барманът, дошъл да събере
за сладки чаши сметките горчиви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...