НА БЕЗРАЗЛИЧНАТА ЛЮБИМА

„Страстта е силно чувство, което

може винаги да се превърне в любов

или омраза, но не и в безразличие..."

С вълшебен лък Амур простреля ме коварно

в сърцето, и стрелата се впи дълбоко в мен,

когато те видях с усмивка лъчезарна

и от любовна треска бях вече поразен...

Изгарям в мраз и огън, и светлина се стеле,

когато твоя образ аз гледам възхитен,

в небето ветровете със облаците бели

лудуват и играят във слънчевия ден.

Две малки чучулиги извиват звънки трели

и влюбени, на воля се реят, лекокрили...

А ти сега, любима, далече си - къде ли?

Сломен съм, изтерзан съм и нямам вече сили.

За твоята любов копнея аз и тръпна

да ме удостоиш със поглед мил и благ.

Но горда ти стоиш, красива, недостъпна,

към мен си равнодушна - поне да бях ти враг!

Към него би тогава изпитвала омраза

и злоба, и ненавист, по-силна от смъртта.

Но ти сега, уви, жестоко ме наказа,

да страдам аз по тебе, самотен на света...

Омразата не иска талант или изкуство,

тя, казват, е любов с обратен знак, различна,

ала дори от нея тя по е силно чувство.

Любима, не бъди студена, безразлична!

Море е любовта ми, но нейната стихия

шуми и се разбива във ледена скала.

В очите ти любов как искам да открия

и нежно да ми кажеш: „Обичам те, ела..."

О, Сатана, зова аз страстно твойто име,

със брадва отсечи главата ми мъртвешка

или да падне тя под гилотина тежка!

Разпъвай ме на кръст, на клада изгори ме!

След мене изпрати враг най-зъл и най-кошмарен,

за да ме порази с куршум един коварен,

със остър меч и копие дълго понижи ме,

кръвта ми по снега - там - алена, да капе

и бясно куче с лай най-зверски да ме хапе!

С два буйни коня ти жестоко разчекни ме,

влачи ме за косите със бойна колесница,

кръвта ми да изпие най-хищната вълчица!

В най-бурното море дълбоко удави ме!

Прати ме във пустиня далечна, там, във нея,

където аз от глад и жажда да изтлея.

От канара висока във бездната хвърли ме,

на колове набий ме, със бич да ме бичуват

и хора недостойни най-злобно да ме хулят!

Край пътищата пусти със камъни пребий ме!

Със железа горещи, без жал да ме жигосват,

да ми се подиграват, присмиват и  ядосват!

С проклятие най-страшно навеки низвергни ме!

Месата ми кървящи, разкъсани, ранени

да ръфат из полето чакали и хиени

или във планината, под снежни върхове,

най-хищен лешояд трупа ми да кълве,

сред други кръвожадни и диви зверове!

И болести най-страшни, о, Сатана, прати ми:

проказа, черна чума и рак да ме изпият,

и гарвани зловещо да грачат и се вият

над моя гроб забравен, незнаен и без име!

Във чашата със вино сипи ми ти отрова

и смърт ми отреди - ужасна и сурова,

в тъмница да изгния, въже да ме люлей!

С любов или с омраза, със всичко накажи ме!

Но само с равнодушие, аз моля те, недей!