Обичах всички твои слабости
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско,
без фалш, усмивки и лъжи,
без лицемерно гневно свикване,
което в мен измамно да тежи!
Сега – поглеждайки от разстояние,
когато друго е на дневен ред,
разбирам без фалшиво разкаяние,
че трябва да се гледа все напред! ...